CPU – в превод Централно процесорно устройство.

PGA, FCPGA , FCPGA2 - това са съкратените названия на различни видове корпуси на процесори и разположението на кристала в тях.
MAIN BOARD  или  дънна платка  - На дънната платка се монтират процесора, звуковата карта, видео картата и изобщо всички важни компоненти на компютъра.
CHIPSET или Чипсет - Намира се на дънната платка и контролира скоростта на процесора
BIOS - Това е връзката между софтуера и хардуера в компютърната система.
BUS или Шина - Шината представлява линейна магистрала от проводници за предаване на електрически сигнали, по която става преноса на данните в компютъра.
SLOT или Слот - Слотовете са конектори разположени на дънната платка, в които се “напъхват” разширителните карти- видео, мрежови и др.
SOCKET или ЦОКЪЛ - Мястото, където се поставя процесора.
RAM или Памет - (Random Access Memory) Памет с произволен достъп.

HDD – това е устройството, на което се записва информацията в компютъра: програми, драйвери, филми, MP3 и т.н.
FDD - флопи дисково устройство или флопи – средство за запаметяване на информация.
CD-ROM, DVD-ROM, CD-R, CD-RW
SOUND CARD - тя представлява платка поставена в някои от разширителните слотове, най-често PCI или все по-често срещано да е интегрирана в чип на дънната платка.
VIDEO CARD - видео адаптерът (картата) е онази част от компютъра, която изпраща сигнали към монитора и така се изобразяват текст и графика.
LAN CARD и мрежи - (Local Area Network) cза да можете да свържете в мрежа два или повече компютъра Ви е необходима именно мрежова карта.
CASE или Кутия - кутията е онази част от системата, която побира в себе си всички останали компоненти.
POWER SUPPLY - захранващ блок.
FAN - COOLER - в превод вентилатор - охладител.

CPU или Процесор

CPU е съкращение от central processing unit - в превод Централно процесорно устройство. Процесорът изпълнява всички изчислeнения и обработки в един компютър, а тъй като в компютъра всичко ематематика, то тогава спокойно може да се каже, че процесорът е мозъкът на компютъра. Колкото по-бърз и качествен е един процесор - толкова по бърз е и компютъра. Скоростта на процесора се измерва в Hz (херц). Един херц е най-малката единица и затова скоростта на съвременните процесори обикновено е означена в MHz или GHz.
Като 1MHz =10000 Hz а 1GHz =1000 MHz. Тъй като Hz е единица за честота - трептене в секунда, може грубо да се каже, че един процесор с честота 1Hz е способен да изпълни една инструкция в секунда. Значи процесор с честота 2.4GHz може да изпълни.... 2.4x1000000 ... направете си сметката сами!Най-популярните марки процесори в момента са Intel”! и AMD”!

 
PGA, FCPGA , FCPGA2, Box и т.н.

Това са съкратените названия на различни видове корпуси на процесори и разположението на кристала в тях. Например FCPGA означава Flip Chip Pin Grid Array - в превод “Обърнат чип с решетъчно разположение на изводите”. Ако не сте специалист тези съкращения общо взето не ви интересуват, но се срещат в някои описания на процесорите, както и в ценовите листи на компютърните фирми. Ако сте решите да си сглобявате компютъра сами и не сте наясно с тези съкращения, питайте някой специалист точно какъв вид процесор да си вземете за дънната платка, която сте си избрали и дали ще е съвместим с нея.

MAIN BOARD или Дънна платка

Ако за процесора може да се каже, че е мозъкът на компютъра, то дънната платка е тялото. На дънната платка се монтират процесора, звуковата карта, видео картата и изобщо всички важни компоненти на компютъра. Голям процент от по-новите дънни платки са с директно монтирани (интегрирани) под формата на чипове звукови, мрежови и дори видео карти. Стандартните карти се инсталират в така наречените разширителни слотове на дънната платка. Реално няма никаква разлика между работата на интегрираните карти и на инсталираните в стандартни разширителни слотове.
От характеристиката на дънната платка зависи какъв процесор може да се сложи на нея, с какви възможности за разширение е, каква и колко памет може да използвате и още много други важни неща.

CHIPSET или Чипсет

Намира се на дънната платка и контролира скоростта на процесора, на шината , на паметта … В чипсета ( chipset – пр. схемен набор) е събран основният набор от контролери: на процесорната шина, на паметта, за вход и изход и т.н. Чипсета е нервната система на компютъра. Всяко едно действие, което трябва да се изпълни от процесора, е немислимо без него, той е връзката между процесора и останалите компоненти. Именно по тази причина избора на чипсет е от основно значение за работата на една компютърна система, като добрият избор дава възможност не само да се определят най-подходящите компоненти за момента, а и увеличава вариантите за бъдещо надграждане на системата. Ако нямате представа от тези неща – просто попитайте някои познат или фирмата, от където ще закупувате дънната си платка.

BIOS

BIOS ( basic input/output system) или основна входно/изходна система – това е връзката между софтуера и хардуера в компютърната система. За този термин можем просто да кажем, че е описание на драйвери на устройства, работещи заедно и реализиращи гореспоменатата връзка. В този смисъл BIOS-а не е хардуер, драйверите в него осигуряват основната функционалност на софтуера,който работи и има един и същ вид, независимо от използвания хардуер. Една част от BIOS-а се намира в чип, който представлява енергонезависима памет, достъпна само за четене, останалата част се състои от допълнителни драйвери и ROM чиповете на адаптерните карти.
BIOS-ът управлява и разпределя работата на устройствата в компютъра преди зареждането на операционната система и драйверите от твърдият диск. Ако BIOS-а го няма, компютърът няма да може да чете от твърдият диск, защото няма да знае какъв е и как да го управлява.

BUS или Шина

Шината представлява линейна магистрала от проводници за предаване на електрически сигнали, по която става преноса на данните в компютъра. Всяко устройство е свързано към някоя от шините ( от латинското omnibus – за всички), като чипсета изпълнява ролята на мост между отделните шини. Най-общо казано съществуват няколко типа шини :
а) процесорна FSB ( front-side bus ) - високоскоростна шина, използвана главно от процесора за предаване на информация;
б) AGP – специална шина за видео адаптери, високоскоростна 32-битова.
в) PCI шина ( peripheral component interconnect - свързване на периферни устройства ) – 32-битова, представена от PCI слотове, в които могат да се инсталират различни високоскоростни периферни устройства.
г) ISA – бавна 16-битова шина, присъства в много малка част от съвременните системи. Използва се за инсталиране на по-бавни периферни устройства.
Достъпът на устройствата към шината става чрез така наречените “слотове”.

SLOT или Слот

Слотовете са конектори разположени на дънната платка, в които се “напъхват” разширителните карти- видео, мрежови и др. (ако не са вградени на дъното). Съществуват различни стандарти слотове, като според техния стандарт се определя какви карти могат да се монтират на тях. Например AGP е слот, в който може да се монтира единствено видео карта. Ако разполагате с видео карта предназначена за слот PCI, тя не може да се постави в AGP слот и обратното. Най-често срещаните стандарти слотове за разширителни карти в съвременните компютри са : PCI, AGP, ISA и слотовете за памет SDRAM, DDR, RAMBUS.
Колкото повече на брой и по вид слотове имате на дънната си платка, толкова повече възможности ще имате за добавяне на разширителни карти. Например, ако имате дъно от тип MICRO ATX с два PCI слота и си закупите мрежова карта и модем, след време няма да можете да си добавите TV TUNNER например. Просто няма да имате свободен слот за да го “напъхате”.

Цокъл

Мястото, където се поставя процесора. Също, както при слотовете съществуват различни стандарти цокли. Ако Вашата дънна платка е с процесорен цокъл SOKET 370, което означава броя на изводите на процесора, няма да може да сложите друг тип процесор например INTEL P4, който е за SOKET 478. За това, ако искате да сглобите компютър и сте се спрели на някакъв вид процесор, трябва да подберете съвместима с него дънна платка. Най-често срещаните цокли са SOKET 370, SOKET 478, SOKET A и за по-старите системи SOKET 1 и SLOT A. Има и други по-стари стандарти, но те не се срещат в съвременните домашни системи.

RAM или Памет

Памет е най-общото название за RAM и много хора биха казали, че това определение е неправилно но, често срещано явление е когато Ви кажат “памет” във връзка с компютри да се има в предвид точно RAM паметта и по-точно системната памет или паметта на видео картата.
В превод RAM ( Random acces memory) означава - памет с произволен достъп. В нея се съхраняват части от изпълняващите се в момента програми с цел бързият им достъп и обработка от процесора. В момента най-често срещаните видове са: SDRAM, DDR, RAMBUS.
Пълното описание за начина на действие на RAM паметта и нейните разновидности е една много дълга тема, за която ако желаете може да прочетете в някое от специализираните издания. Тук ще кажем само, че колкото повече и по-бърза памет имате в компютъра - толкова по добре :-)

HDD

Hard Disc Drive или Твърд диск – това е устройството, на което се записва информацията в компютъра: програми, драйвери, филми, MP3 и т.н. Информацията се записва на кръгли плочи направени от алуминий или друг материал, запечатани в специална обвивка. Плочите са твърди и от там и името на устройството: Hard - Твърд. Твърдият диск е енергонезависим, т.е. записаната информация се запазва и след изключването на компютъра (за разлика от RAM например). На твърдия диск е записана и операционната система Windows, Linux или друга. От обема на твърдият диск зависи колко информация ще може да съхранявате в компютъра си. Например само за инсталирането и нормалната работа на Windows XP и Office XP са Ви необходими около 1 GB дисково пространство заедно с така нареченият Swap file.

FDD

Флопи дисково устройство или флопи – средство за запаметяване на информация. За разлика от твърдия диск, тук информацията се записва на дискети ( гъвкави магнитни дискове ), които могат да бъдат с различен размер и капацитет. Когато видите надпис FDD 1.44 MB това означава : флопи дисково устройство работещо с дискети с капацитет 1.44 МВ, това са и стандартните устройства в наши дни. Флопи дисковото устройство се използва за пренасяне на малки по размер файлове и като устройство за системно инсталиране и конфигуриране.

CD-ROM, DVD-ROM, CD-R, CD-RW

Достъпът до данните на CD-ROM чрез компютър, е доста по-бърз от този при обикновена дискета и по-бавен от този при HDD.
CD-ROM drive – устройство четящо данни от CD дискове ( compact disc - оптични дискове, съдържащи информация в специален формат). Има различни видове формати за CD:
CD-R ( CD recordable - могат да се записват еднократно и да се четат многократно ), CD-I (CD interactive - формат за CD позволяващ съхранението на аудио, графика, движещо се видео, цифрови данни)
CD-G (CD graphics - формат включващ разширени графични възможности)
CD-ROM (CD read only memory - има същия формат като аудио CD и някои видео CD).
CD-RW ( CD rewritable – презаписваема технология, използваща различни дискове; всички CD-RW устройства могат да се използват за четене на CD-ROM, за запис върху CD-R, CD-RW )
DVD-ROM (digital versatile disc – цифров всестранен диск : дискове с висок капацитет, които могат да бъдат записвани и от двете страни. Предимството им е в голямата плътност на информацията, която може да се съхранява на тях, почти 28 бр. обикновени CD-та). DVD устройствата могат да четат DVD и стандартни CD- та , понеже те използват една и съща оптична технология. Основните стандарти за DVD са : DVD-Video и DVD-ROM. Разликата между тях е в това,че DVD-ROM диска позволява съхранението на информация, която ще се извлича от компютър, докато DVD-Video диска е предвиден само за видео и е предназначен за възпроизвеждане от DVD плеъри.

SOUND CARD

Ако слушате MP3, гледате филми или просто играете на Вашия компютър, звукът който чувате от колонките или слушалките се генерира от звуковата карта. Тя представлява платка поставена в някои от разширителните слотове, най-често PCI или все по-често срещано да е интегрирана в чип на дънната платка.
Съществува огромно разнообразие от звукови карти. От най-обикновените предназначени за домашна употреба възпроизвеждащи стерео ( двуканален ) звук или с 5.1 dolby digital възможности за озвучаване на домашно кино с подходящ комплект колонки до професионалните предназначени за миксиране на звук и работа в звукозаписни студиа.
Най-общо казано колкото по-скъпа и качествена е една звукова карта, толкова по-качествен и изчистен от шумове сигнал ще подава към колонките.

VIDEO CARD

Видео адаптерът (картата) е онази част от компютъра, която изпраща сигнали към монитора и така се изобразяват текст и графика. Видео картите могат да са отделни платки (разширителни), които се свързват за дънната платка чрез разширителен AGP или PCI слот, или пък чип вграден на дъното ( вградени). Основно видео картите се различават по тяхната производителност и размер на паметта. Интегрираните имат ниска цена, но и тяхната производителност е малка, а паметта им много рядко би могла да се ъпгрейтва. Разширителните карти осигуряват висока производителност и голям избор на памет. Съществува голямо разнообразие от видео карти, което позволява да направим най-добрия избор спрямо нашите нужди. Бихме могли да си изберем карта за офис работа, за игри, за обработка на графика. И тук е в сила правилото, че по-скъпите и качествени видео карти ни дават много по-качествено изображение и по-големи възможности. С тях игрите доставят огромно удоволствие, а обработката на изображения и графики е бързо и лесно.

LAN CARD и мрежи

За да можете да свържете в мрежа два или повече компютъра Ви е необходима именно мрежова карта. Тя се инсталира на разширителни слотове на дънната платка или е интегрирана в нея. Тук няма да се спираме на огромното разнообразие на мрежови карти, а само ще уточним, че най-често използваните за домашна употреба стандарти според типа на свързване и използваните кабели са:
- BNC - връзката между компютрите се реализира с кръгъл коаксиален кабел. Свързването на кабела към самата мрежова карта става посредством кръгли конектори. В двата края на мрежата е необходимо да бъдат поставени т.нар. терминатори. Те може да отпаднат при затворена кръгова мрежа. Тогава мрежовия кабел няма ясно изразени краища , а представлява кръг, в който са свързани компютрите. Този вид свързване е все по-рядко срещан заради трудната поддръжка на мрежата и значително по-бавния трафик между компютрите отколкото при UTP стандартите. Единственото и може би най-голямо предимство на този тип свързване е, че при свързване на повече от два компютъра не е необходимо допълнително устройство- HUB или SWITCH.
- UTP – свързването между компютрите се реализира с осем жилен кабел (тип телефонен). Връзката към мрежовите карти се осъществява с подобен на телефонен конектор RJ-45. При този вид свързване за повече от два компютъра е необходимо допълнително устройство- HUB или SWITCH. Предимствата на такава мрежа са лесната поддръжка и бързият трафик между компютрите достигащ до 1Gbit. Единственият недостатък е необходимостта от закупуване на допълнителни устройства при по- голяма мрежа, което оскъпява нейната стойност в зависимост от броя на компютрите. В момента на пазара може да се намерят такива устройства за връзка до пет компютъра на приблизителна цена около 20$.

CASE или Кутия

Кутията е онази част от системата, която побира в себе си всички останали компоненти. Тя представлява външният вид на компютъра. Може да се срещне под много наименования като : CASE, TOWER, ШАСИ и др. От нея до голяма степен зависи стабилната работа на системата и това какви части можем да включим в нея. Правилно проектираната кутия разпределя въздушния поток от вентилаторите в системата респективно охлаждането, а известно е,че колкото “по- студено” му е на един компютър, толкова по- добре. Нашият съвет е : не избирайте кутията само по външния вид, в повечето случай той е без никакво значение. По- важно е да изберете кутия с подходящо разположение на захранващия блок, достатъчно място за монтиране на компоненти и добър вътрешен дизайн.

POWER SUPPLY

Захранващ блок. Той служи като трансформатор и изправител на напрежение, като преобразува стандартното напрежение в мрежата ( 220-230V- 50Hz ) до необходимите волтажи за захранване на дънната платка, процесора и всички останали компоненти, които достигат до max 12V. Най-важната характеристика на захранващия блок е неговата мощност. Тя се измерва във ватове ( W ). Колкото по-мощно е едно захранване, толкова по-мощни и повече на брой компоненти могат да се включат в системата. Едни от най-големите “гладници“ в компютъра са процесорът и най-вече видео картата. Общо те могат да “лапат” над 180-200W. Това означава, че при захранване с мощност от 250W не остава почти нищо за останалите компоненти: твърд диск, оптично устройство, флопи, дънна платка и т.н. Съветът ни е : ако мислите да надграждате Вашата система в бъдеще, купете си кутия с по-мощно захранване 300-350W, защото покупката на самото захранване извън кутията струва почти двойно повече, отколкото ако се закупи заедно с нея.

FAN – COOLER

В превод вентилатор - охладител. Тук имаме предвид най-вече процесорният охладител. Той представлява алуминиева, медна или друг вид конструкция от охладителни ребра, прикрепена плътно върху процесора, предназначена да отнема топлината от него. Върху тази конструкция се закрепя активен- свързан към захранването вентилатор, който спомага този процес. В зависимост от различните процесори и техните температурни спецификации са необходими и различни охладители или по-просто казано не става да си вземете охладител за DURON 900 MHz и да го монтирате върху процесор INTEL P4. Не пренебрегвайте охладителя. Колкото по-добър и за съжаление по-скъп е той, толкова по-дълго и безпроблемно ще работи процесора. Единствения недостатък на активните охладители е шумът и вибрациите причинени от вентилатора. Ако това Ви притеснява може да се снабдите с по-качествен охладител, вентилатора на който е с два лагера от типа BALL BEARING и с по-ниски показатели за шум- децибели.